verabaleva

  първият ден на личната ми независимост е с променлива облачност

    любовта ми към мене самата е на балкона крачи нервно и нещо разправя

    когато си малко зелено орехче не знаеш нищо за любовта и съпътстващата зависимост от нея

  точно това е онова кафене където всеки четвъртък трябваше да се чакам

  есента отново се опитва да излъже че ще трае повече от предопределеното й време

  когато лятото си тръгне в промеждутъка преди да дойде есента

  упованието се мотае наоколо напълно необезпокоявано

    купестите и перестите облаци барабанят