verabaleva

  колкото и черни художници да рисуват върху белите ми платна –

  следобедът ми носи лекота а тя е стълба по която се изкачвам и заставам над нещата

    при равните полета на северозапад изгревът и залеза не скриват своето величие зад планини и хребети

  часовникът не е виновен че часовете тичат

  сутринта бях на естествен театър който де разигра в хранителното магазинче на най-незнайното село на света

  съгласна съм с присъствието на хладните дъждовни капки

      –––––––––––

    ––––––––––