Етикет: свят

    Слънцето закъснява за среща с един съвършен облак. Точно с два часа.

  Когато слънцето се вмъква в стаята. И започва да люлее лъчите си в такт с моята музика;

Бързо, бързо, бързо. Все по пътечката.

    Цял ден си мисля за онова село – само с един жител.

  реката блестеше като река

    Харесва ми — да се разпилявам. На пода.

  (  “Толкова е хубаво, че не е истина…” Скалите — като счупен къс тахан-халва — отсреща.

    Любовта ми /Извинете, че започвам банално/