Етикет: чаша

  петъкът вдишва дима на първата ми цигара отпива от кафето

  мога да си разкажа приказка с поука

  ако поискам мога да остана при ронливия бряг на истината че доброто не винаги е добро

  И котката е приютена.

    Повтарям: “Много бавно!

    точно в седемнадесет часа

    “… бяха се измъкнали от мрежите на света…” Сеферис Спасихме се. В зеленото непостоянство на минутите.

  (  “Толкова е хубаво, че не е истина…” Скалите — като счупен къс тахан-халва — отсреща.