само утолените стават извори лъчи / памет / поезия / прозорец / път / хоризонт преди малко тишината ми подари едно разбиране
консервирани мигове ден / памет / прозорец / път / щастие в бурканчето със синя капачка има копче от риза и фиба за коса
толкова спокойно прозорец / реалност / секунда / спокойствие / час моментите които удължавам в часове са сини като истините
лекотата на следобеда боя / време / добър / капки / прозорец / слънце следобедът ми носи лекота а тя е стълба по която се изкачвам и заставам над нещата
удивление добро / живот / лъчи / музика / прозорец / слънце колко е живо слънцето колко е пъргава котката
миг от септември есен / котка / любов / песен / прозорец / хоризонт котката гали с меката си козина въздуха играе си със слънчево петно
тишината е къща ден / дом / котка / музика / прозорец / свят когато съм преклонена пред съществуването съм изправена
