verabaleva

    понеже отдавна не употребявам думата „сърце” забелязвам

    Много по-лесно ми е да я измисля. Тя е изходът от самата мен. И може би вход за някъде.

  Когато се cпускам по динените кори на дните

    Това е едно жълто кафе. Извънредно е. В най-жълтата чашка – която имам.

    Така ми се разказва за реката и мъничкото островче

    така е хубава мъглата в съботa

    Познавам му притесненията. Много често се чувства –

    Късам върховете на планините – които изкачвам.