verabaleva

    “… бяха се измъкнали от мрежите на света…” Сеферис Спасихме се. В зеленото непостоянство на минутите.

    Допускам, че ще стане скоро.

  Когато слънцето се вмъква в стаята. И започва да люлее лъчите си в такт с моята музика;

    Вмъквам се в тълпата.

    Времето – от най-големия час до най-малкия или от 24 до 1 часа е внезапното време.

Бързо, бързо, бързо. Все по пътечката.

    Цял ден си мисля за онова село – само с един жител.

  реката блестеше като река