verabaleva

  светът непрекъснато ми повтаря да повярвам че мога да съм щастлива –

  махам с ръка на утрото и посрещам деня –

  намерих в чекмеджето преждата и шишовете 

  светът е добър от върха на приемането а до приемането се стига с обич

  колкото и черни художници да рисуват върху белите ми платна –

  следобедът ми носи лекота а тя е стълба по която се изкачвам и заставам над нещата

    при равните полета на северозапад изгревът и залеза не скриват своето величие зад планини и хребети

  часовникът не е виновен че часовете тичат