хуквам
да си догоня думите
които отпратих
може би са вече зад хълма
и слизат
с цялото си великодушие
на което са способни
ще ми се да си ги върна
нищо че ще ми вземат покоя
и с поредици от въпроси
ще ми изплашат мълчанието
толкова го харесвам
като таванска стая е
изглежда трябва да сляза
за да приготвя
стая и бъдеще
за думите
които ме приспиват с приказки
и събуждат с истини
те отключват значения
и разказват за вариантите на света
реален и въображаем
хуквам да си догоня словата
но се спирам панически –
с коя дума да ги извикам
за да се върнат
когато ги прогоних всичките
––––––––––
