вечерта е уютна като кошница с прежда и шишове
черният чай е бял на вкус като снега който ми се ще да вали навън
сълзите винаги са лупи през които се виждат нищожните причини за плач
къщата просто се сгуши в дълбокия сняг на зимата
вероятно при някой от другите предстоящи живота ще стана странстваща поетеса
някъде в невидим план пораствам като се смалявам
котките идват на този свят да ги има а не да имат
още от сутринта започвам да сипвам –
