Категория: Неуверени стихотворения

  с един замах изхвърли всичките си грешки и се усмихна

  защо да бъде „еди кой си“ когато си има име и е той самия

  някакъв лай на куче загрижено пази пространството

  възможно е да изглежда

  ония стъпки там отсреща по пътеката са най-спокойните му стъпки