Категория: Неуверени стихотворения

    в Бяла Слатина има едно тъмносиньо кафене

    подозирам че крия

    това е вечерта, в която се прибирам

    при реката воденица

    поетът произнасяше огромни огромни думи

    имам един кибрит

    понеже отдавна не употребявам думата „сърце” забелязвам

    Много по-лесно ми е да я измисля. Тя е изходът от самата мен. И може би вход за някъде.