Седем кръгчета дим
скачат групово

и самоубийствено
от прозореца.

Най-малкото вика.
За помощ.

Аз пуша.
Невъзмутимо.

Свиквам.
С какво ли не.

Преди малко –
пред очите ми
изгоря една китайска пръчица.
А кубчето лед –
отдавна е мъртво в чашата.

Иначе в момента е вечер.
Лампата си въобразява –
че е ослепителна.

А аз –
че съм достатъчно безразлична
към всичко –

което не мога да променя.

 

 

–––

Вашият коментар