
в четвъртък вечер
някъде през август
когато съм се върнала
от магазинчето
/продавам скъпоценни камъчета/ —
кафето 
с най-кафявото очакване
наднича от кутийката
и още малко 
и ще ме попита
защо съм закъсняла
а аз се чудя как да му разкажа
че всяка вечер влизам във водите 
на най-обикновено езеро
събирам прости камъчета
стискам ги във шепа
и ги нося вкъщи —
както сега —
в четвъртък вечер
някъде през август
когато съм се върнала отново
и кафето с най-кафявото очакване
наднича от кутийката
и вече пита защо съм закъсняла
какво пък — време е да му призная 
за езерото и за ритуала —
а той е толкова елементарен
събирам най-обикновени камъчета 
и ги наричам скъпоценни 
повтарям им го — докато повярват
––––
 
							