г
 „– кога да те чакам?”

дърветата стискат скъпернически
цветовете си –
бели мигове за черни дни

столчетата –
до нашата масичка
още блестят
слънцето ги изплете от лъчи –
на пет куки

имам нови обувки
с апликирани камъчета –
които сбъдват пътища

„– кога да те чакам?”

прозорецът е отворен

метафорите са се спуснали
по шарените си въженца
и са си отишли

мисля несвързано

едната ми запалка е червена
другата – синя

на синята –
рисувам две човечета
с лак за нокти

има музика

звуците й тупват в тишината

„– кога да те чакам?”

тръгвам

пейзажите ще отминават –
като пейзажи

„– кога да те чакам?”

думата „винаги”
настоява –
да ти я кажа

 

 

–––-

Вашият коментар