Пред портичката на добрия човек
се припича котка.
А недалече пръхти кон.
Мирише на току-що опечен хляб.
А жената на добрия човек
се усмихва на себе си.
Почти непрекъснато.
Тя е с руса коса.
И е кръгла като слънцето.
Двамата живеят в мъничка къща.
Която прилича –
на варосано птиче гнездо.
Опушеното й коминче е знаме,
което се развява –
ако печката е запалена.
Когато минавам покрай добрия човек –
се чувствам ужасно неудобно.
И какво е това желание
да му поискам прошка –
сякаш е Сирни заговезни?
––
