секачите на моята топола
се отдалечаваха,

а съчките от нея –
са посипани навсякъде

тополата стоеше на прозореца
отдавна
и бе висока –
колкото представата ми за топола
и бе зелена –
колкото представата ми за зелено

тя беше и единственият ми пейзаж
и го харесвах –
повече от всичките пейзажи

изкачваше се непрекъснато
нагоре,
защото слънцето я канеше на гости
и тя му носеше тържествено
листата си

в тополата се спираше да си почине
моят поглед
с кафявото си удивление
завинаги

тя беше стигнала до седмия етаж
за да ми каже –
че трябва да отида при тополите,
а не обратното

че много е рисковано за тях –
да се изкачват до панелените блокове.

 

 

––––

Вашият коментар