и изведнъж открих
че думите на едно изречение

са също като стадо биволи
които се прибират от паша
например привечер

а наоколо е като в рисунка
с път и поляна
в нарушена перспектива

и рисунката виси на пиронче
забито във въздуха

а през това време
думите на това изречение
преминават с величествен наивизъм

и приличат на стадо биволи —

тежки и бавни:
          “Каквото
и
да
се
случи —
ти
си
моята
голяма
любов”

 

 

–––

Вашият коментар