1.
в един понеделник на лятото
на брега на реката

срещнах Надежда
/коте – което веднага нарекох така/

най-удивителна бе опашката му –
която грациозно завършваше
с бял връх

2.
сега Надежда се люлее
в калъфа на очилата ми
оглежда се
в настолното ми огледало
и не разбира –
че днес е петнадесети август

имам намерение да й разкажа
че страшно си падам по котки –
след като много дълго
съм си падала по хора

 

 

–––

Вашият коментар