разкриваше своята тайна

 

 

обичаше
да говори с пейзажите
за времето и живота

гласът на петела
от съседната къща
му напомняше
с бащина нотка
да вдишва въздуха
по-пълно и по-дълбоко

следобед
кокошките кряскаха ярко
но всъщност го питаха
дали си е снесъл радост

черницата
в края на двора
му даваше своята сянка

точно там го очакваше
най-мълчаливото столче
където посрещаше
залеза

а залезът беше величествен

и слънцето
малко преди да си си скрие лъчите
разкриваше своята тайна –

нещата на този свят съответстват
на това как ги виждат очите

 

––––––

Вашият коментар