По синия тротоар на небето

 

 

Слънцето закъснява за среща
с един съвършен облак.
Точно с два часа.

Облакът крачи нервно –
напред-назад.
По синия тротоар на небето.
И пуши непрекъснато.

През това време слънцето
се излежава –
разпуснало дългите си лъчи
върху възглавница на цветчета.

То може да стане.
Но може и да не стане.
Мисли си за непознати обекти:
летящи чинии,
летящи чайници,
летящи часовници,
летящи човеци.

Облакът продължава да чака.
И крачи нервно –
по синия тротоар на небето.
Пуши непрекъснато.

Обаче –
ако слънцето не дойде
до още един час –
с цялото си облачно мъжество –
ще се разплаче.

 

 

–––––

Вашият коментар