Ето го и понеделник.

Днес си е сложил шапка.
И бърза.

Не го попитах за къде бърза,
а и не е моя работа.

Но парфюмът му
е с една капка в повече.

Обувките му блестят
като диаманти.

Със необяснимо съвършенство
ми казва здрасти.
Черпи ме със кафе
и все си поглежда часовника.

И към ъгъла гледа непрекъснато.

Какво ли очаква от ъгъла?

Сякаш не знае,
че точно там —
през десет минути
трамваят прави кръгове.

И само трамваят ли?

 

 

–––

Вашият коментар