Късам върховете на планините –
които изкачвам.

/заедно с еделвайсите/

Пъхам ги в раница.
После ги струпвам в антрето.

Задържам водите
на един поток в себе си.

Стискам скъпернически –
седемте цвята на дъгата.

Събирам листа от дървета.
Спирам часовници.
Препречвам пътя на вятъра.
Мъкна различни пътеки.

Номерирам си рисковете –
които са станали вече 1015.

Притежавам –
съчки, треви, песъчинки,
светлосенки, капки, три калинки,
паяк – с кръст на гърба.
И зелен конец.

В плътни торбички
и във всички възможни съдове
съм напъхала –
речен въздух,
морски въздух,
нощен въздух
неделен въздух.
и много други
/близо стотина/
видове въздух.

Мое е и постоянното присъствие
на илюзии –
във форма на кубчета.
Почти като „Лего” за възрастни.

С него – понякога си строя
много, много високи замъци –
от които Надменно замервам с камъчета –
реалността.

 

 

–––

Вашият коментар