Вмъквам се в тълпата.

И ми се струва,
че баща ми –
за кой ли път ме е изгубил
и ще ме намери после.

И гледам най-червените домати,
които се продават,
и хората, които си купуват
най-червените домати.
И ягодите също са червени,
и хората, които си купуват ягоди –
почервеняват.

И мога да остана много дълго.
До свечеряване,
когато продавачите ще тръгнат.
И сергиите им ще станат празни –
като кутийките от акварели.

Страхувам се обаче,
че този път баща ми –
няма да се върне
и да ме намери.

 

–––

Вашият коментар