От светлината беше.

Падаше несвързано –
подобно на любовно обяснение.

А масата ми – там на ъгъла.

И моето кафе бе кадифено езеро,
което боядисваше очите ми –
в кафяво.

От светлината беше.

Тя ме правеше единствената.

И минавах после по улицата.

И жълтите павета се превръщаха –
във четвъртити слънчеви лъчи.

 

 

––––-

Вашият коментар