мисля си
че безпристрастния изгрев на залеза
преподава неутралност

и че тишината е мъдра –
позволява да я пропъждат
без да се самоотрича

до мен си играят
котка и куче

и съм тук
на някаква жизнена площ
с размерите на конфета

свечерява се бавно

от малкото столче
на което седя
наблюдавам големия свят

чудат постоянно

за да го проуча –
всеки нов ден си сменям очите

 

 

 

––––––-

Вашият коментар