тогава тя спаси
/само срещу два лева/ —

„Непосилната лекота на битието”,
която тракаше страници
в един кашон —
на ъгъла на университета

беше 14 декември,
14 часа,
при температура на въздуха —
минус 14 градуса

романът на Кундера
се вмъкна в огромната й чанта —
като в къща,
която законно е наследил

а някъде вечерта —
тя прибра книгата в своята библиотека —
при „Няма място. Никъде.”
на Криста Волф

 

––––

Вашият коментар