малко по-кафява

 

 

„Това е история стара, стара…”

В. Ханчев

Когато исках да стана художничка.
рисувах котката
по цял ден.
Тя ми позираше
и мъркаше от задоволство,
че я рисувам –
малко по-кафява,
отколкото бе наистина.
И много по-малка –
с мащабите на мишка.

Бях много вдъхновена
при цветовете –
евтини и акварелни.
Котката се казваше Пуфи.
/Префърцунено име
за сегашния ми вкус./

Тогава казах на татко –
че искам да стана художничка,
а думите му бяха:
„че е далеч града и нямаме пари.”

Всъщност това бе строфа
от едно стихотворение,
на което не знаех автора.

Продължавах
да рисувам котката.
Повтарях си стихотворението наизуст.

Така и не станах художничка.

                                             Но още обичам котки.

 

––

Вашият коментар