сядам за минути
за да регистрирам нетърпеливо
и писмено
че по улицата минават
съвсем истински бабички /казано възхитително/
които са си купили хляб
а може би и вафли

селото
в което се намирам
има стотина жители
на които завиждам откровено
както като малка
завиждах на приятелката ми Галя
за нейната спяща кукла

бабичките /казано възхитително/
които минават
са поприведени
от тежестта на своето съгласие
с всичко преживяно

сигурна съм че те никога не са чували
за сартр
и това изобщо не им е попречило
да са щастливи
или нещастни

сутрин
 
уютно хладно е
в тази стогодишна селска къща
която си взех
закъсняло

в момента пробвам
една овехтяла забрадка
която висеше
върху много ръждив гвоздей
на тавана

 

 

––––

Вашият коментар