твоето „здравей”
полепва на лявото ми ухо
светът застава на своето място
грандиозно
като прозрачна статуя
пред която патрулира
радостта
тя е облечена разкошната рокля
на шишарка
и блести
много повече от вчера
прошепва
любимата си максима
„светът е – какъвто си ти”
а светът е съвсем на мястото си
грандиозен
като прозрачна статуя
твоето „здравей”
е още на лявото ми ухо
с най-безгрижната интонация
и наподобява малко
на детска песен
благодаря ти
само ти знаеш
че съм стрък трева
който живее зелено и неотложно
в сегашното време
на момента
–-
