защото ме разсейват пейзажите

 

 

когато си далече се разказвам
привечер
на няколко врабчета.
и на кучето –
което се отвързва
непрекъснато
и непрекъснато се връща
след кратките разходки
до съседните дворове
и по улиците

когато си далече –
се мотая
някъде

забавям се –
защото ме разсейват
пейзажите
в които се прибавям
които си прибавям

а дните ми са дълги
като роман от триста страници

понякога прочитам няколко
и забелязвам
че не е любовен

когато си далече

 

 

––––-

Вашият коментар