Когато си далече –
се мотая
някъде.

Когато си далече –
се разказвам
привечер –
на няколко врабчета.
И на кучето –
което се отвързва
непрекъснато,
и непрекъснато се връща –
след кратките разходки
до съседните дворове
и по улиците.

Когато си далече –
се мотая
някъде.

Забавям се –
защото ме разсейват
пейзажите –
в които се прибавям,
които си прибавям.

А дните ми са дълги –
като роман от триста страници.

Понякога прочитам няколко
и забелязвам –
че не е любовен.

Когато си далече.

 

––––

Вашият коментар