когато си далече се разказвам
привечер
на няколко врабчета.
и на кучето –
което се отвързва
непрекъснато
и непрекъснато се връща
след кратките разходки
до съседните дворове
и по улиците
когато си далече –
се мотая
някъде
забавям се –
защото ме разсейват
пейзажите
в които се прибавям
които си прибавям
а дните ми са дълги
като роман от триста страници
понякога прочитам няколко
и забелязвам
че не е любовен
когато си далече
––––-
