Толкова разбридани изречения
и неразвързани мълчания.

Навсякъде се търкалят
откъснати копчета на проблеми,
които кой знае кога ще зашия.

Стъпките ми са като начупена линия.

А вечерта е дрипава като шушон.

Спомням си спокойните шишове на баба.

И къде е баба –
да ми наплете вечерта?

Пия най-късното си кафе,
а светлината от лампата –
потапя погледа си
в чашата с двойна доза.

А отгоре на всичко –
някой звъни на вратата.

Ще ми събуди обувките –
сладко спят във антрето.

 

 

–––

Вашият коментар