една монета в пролука на пътя

 

 

допускаше че някой ще я намери
ще я изчисти и лъсне

седеше в една пролука край пътя
незабелязана от никой

в един летен ден
усети лъчите на слънцето върху лицето си

стана й мило и топло
започна да предпочита припека

лъчите отваряха радостта й – малко по малко
и това я разплака

видя се в стъклото на първата си сълза –
цялата – в неподозиран блясък

огледа се и в останалите си сълзи
и те потвърдиха същото

монетата плесна с ръце като дете
беше толкова просто всичко

другите хора си бяха самите те
а не нейни чистачи

тя и сама си светеше

свидетел й бе слънцето
всъщност то я покани
да пристъпи през прага
на своето си сияние

беше достатъчно лъскава
и светът се оказа лъскав

дочу го да й казва –

дори да си само монета
в пролука край пътя
имаш ли светлина – няма пролука

 

 

 

–––––––––––

Вашият коментар