когато не пиша по небето
небето е синя хартия подходяща за писане на разкази
вдишват слънчеви лъчи
орехите слизат на земята
забелязах
нищо не се губи от никого
по свечеряване
най-горният пласт на небесата е павиран с любимите ми цветове – синьо и зелено
понякога ми се случва
всеки ден гледам телевизия
вечерта е кратък всекидневен празник
един паяк тъче в ъгъла нова мрежа
след малко разбирам
неделният дъжд напоява треви и дървета
приемам думите като гости
винаги е така –
