тогава разбрах
помня хълма над село и по който се качваше моя поглед когато бях малка
помня хълма над село и по който се качваше моя поглед когато бях малка
всеки следобед си прави зелен чай с мед
самият той съществува просто –
пътеката пред къщата е мокра от вчерашния порив на небето –
знае защо очите на китайците са тесни –
дърветата измъкват от невидимите си ракли зелените си рокли
дворът все повече и повече му прилича на начално училище
слънцето се показва за малко загърнато с жълто шалче лъчите му са с дебели ръкавици