толкова е пълно

не мога да добавя никого
и нищо

цялото пространство е заето
от птичи песни
няколко пейзажа
очилата
чашките ми за кафетата
и столът
който ме телепортира
до небето
винаги когато пожелая

в зелената ми стая има всичко

толкова е мека простотата
която ми помага да забравям
имена на автори и книги

радвам се
че моята амнезия е сполучлива

скитам се
облечена като врабче
подскачам също като него

толкова е пълно в мен

вчера се опитах да прибавя
нашумяла песен

сгънах я на осем
после на шестнадесет
също като лист хартия
с размери А4
но не я побирам

толкова е пълно

и не мога да изваждам вече             
никого
и нищо

 

 

–––-

Вашият коментар