стоя при бликащите чешми на извора

водата се стича негърпелива
скача в каменното корито
прозрачна и бистра

думите ми почти инстинктивно
се хвърлят в тези води –
да се изкъпят като ризи

слънцето грее обичайно и просто

сега седя на поляната наблизо
и чакам всичките си слова
които проснах – да изсъхнат

признавам си
че нямам търпение
да кажа или напиша нещо
с чисти думи

 

 

––––-

Вашият коментар