Пейзажът се изкъпа.
Преди час.

Допускам –
че очаква някого.

Седи на пейката.
И се олежда в локвата –
която носи винаги
в джоба си.
Измъква снопче вятър
и разресва –
клоните
на всичките тополи.
И тревите.

А вечерта –
досущ като любима –
върви отсреща.
Бавно.
Бавно.
Бавно.

Пейзажът се изправя.
Нетърпеливо.

А къщите се кланят.
И си свалят покривите.

 

––––-

Вашият коментар