Пейзажът се изкъпа.
Преди час.

Допускам –
че очаква някого.

Седи на пейката.
И се олежда в локвата –
която носи винаги
в джоба си.
Измъква снопче вятър
и разресва –
клоните
на всичките тополи.
И тревите.

А вечерта –
досущ като любима –
върви отсреща.
Бавно.
Бавно.
Бавно.

Пейзажът се изправя.
Нетърпеливо.

А къщите се кланят.
И си свалят покривите.

 

––––-

http://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/peizaj.jpghttp://www.verabaleva.com/wp-content/uploads/2017/07/peizaj-150x150.jpgverabaleв "Литернет"Други стихотворенияНеуверени стихотворенияПубликуваниУверени стихотворенияпейзаж    Пейзажът се изкъпа. Преди час. Допускам – че очаква някого. Седи на пейката. И се олежда в локвата – която носи винаги в джоба си. Измъква снопче вятър и разресва – клоните на всичките тополи. И тревите. А вечерта – досущ като любима – върви отсреща. Бавно. Бавно. Бавно. Пейзажът се изправя. Нетърпеливо. А къщите се кланят. И си свалят покривите.   -------------Особени текстове. Мислят се за стихотворения.