от една баничка роня трохи
на шест врабчета
и ми хрумва
че за тях може би съм велика

гледам ги
как гладно-гладно кълват
отдадени изцяло на оцеляването
и останали само по правото си на живот

внезапно разбирам че за тях –
най-велики са дребните ми трохи

за тези шест врабчета всъщност не съществувам

 

 

 

 

––––––––––

Вашият коментар