най-съкровено е премълчаното харесвам / хора / хоризонт / чаша / човек / щастие пейзажът който виждат очите ми изглежда нереалистичен
и някой в мен се смее вятър / живот / път / харесвам / хора / човек отдавна не работя на длъжността „поддръжка величието на другите“
светлината и животът се препокриват вятър / кветлина / лъчи / пламъче / сияние / хора и аз бях там – на гишето на съществуването
забързано пътуване / следобед / хора / чай / часовник Толкова разбридани изречения и неразвързани мълчания.
мога да си представям пътуване / свят / слънце / хора / часовник Той чете “Триумфалната арка” на Ерих Мария Ремарк.
клюките за небето разказани от една портиерка живот / поезия / път / свят / хора що се касае до клюките за небето