verabaleva

  когато се вслушваше в думите на другите повече отколкото в собствените си думи дочуваше:

  светът в това далечно село е незнаен

  когато настъпи краят на голямата му любов светът се залюля и секундите станаха по-дълги от часовете

    обичаше да говори с пейзажите за времето и живота

    беше му необходима самозащита

                                                          На Вера Балева Тази твоя ръка върху камъка цъфти като еделвайс.

  къщата му е кирпичена досущ като глинена чаша но иначе изглежда просторна