дори и мъгливият ден е прекрасен животът е кратък
иска ми се през следващия живот да бъда една непоправима отшелничка
трябваше да се върна заради котките и дъждовните откровения на ноември
никой не може да ме заведе при мрака колкото и да опитва както и да подхожда
мъглата е плътна като камък който е затиснал деня
светлината на бялата восъчна свещ се люлее над чашата
обикновено съм в обятията на хамака
където и да се обърна е пълно с чувството че всичко е на мястото си
