миг от септември есен / котка / любов / песен / прозорец / хоризонт котката гали с меката си козина въздуха играе си със слънчево петно
тишината е къща ден / дом / котка / музика / прозорец / свят когато съм преклонена пред съществуването съм изправена
пясъкът запомня следите ми колкото може време / ден / позволявам / път / харесвам / хоризонт подир себе си само подир себе си
обичам го този някой градина / добро / живот / музика / път / слънце аз не пиша поезия но гледам поезия през прозореца
най-добре добро / думи / живот / любов / път / човек не е необходимо да насърчавам хората да бъдат щастливи
от малкото столче време / дом / музика / памет / хоризонт / човек мисля си че безпристрастния изгрев на залеза преподава неутралност
счупвам една чаша за късмет на всички хора живот / лъчи / път / пътуване / свят / човек каква е тая потребност да съгреша
