Категория: Неуверени стихотворения

  следобедът ми носи лекота а тя е стълба по която се изкачвам и заставам над нещата

    при равните полета на северозапад изгревът и залеза не скриват своето величие зад планини и хребети

  съгласна съм с присъствието на хладните дъждовни капки

  ето ме в полунощ

  пейзажът който виждат очите ми изглежда нереалистичен

  първият тиранин който срещнах в живота беше един учител по математика който ме оцени с цифрата нула

  отдавна не работя на длъжността „поддръжка величието на другите“

  колко е живо слънцето колко е пъргава котката