Категория: Неуверени стихотворения

    Това са часове, които не могат да се повторят – каза тя.

    Аз не вярвам в поезията.

    кафето е малко по-светло от котката – която мърка

    бях в твоето кафене – всеки следобед

    търся сините думи – за теб

  църквата е заключена

    ще се измъкна от дотегливото упорство на червеното –

  дъждовните капки тичат по джапанки –