Категория: Неуверени стихотворения

    когато чайникът се влюби в чашата буквално я боготвореше че е бяла

    стига вече достатъчно хленчене достатъчно

  когато бях глинено парченце

    харесва ми да летя

    няколко ореха се търкалят по пътеката от крушата падат круши тиквите са готови за събиране

    светът е по-хубав отколкото изглежда и всяко доказателство отнема от неговата хубост

    неделята споделя със слънцето че е тъжна от невъзможността да останат трайно в рамките на пейзажа