Категория: Нови

    стаята беше запомнила завинаги „Adagio“-то на Албинони

  той не долавяше скрития код на думите обикновено вярваше на своя слух и на топлите си представи че хората все пак са хора

    когато чайникът се влюби в чашата буквално я боготвореше че е бяла

    стига вече достатъчно хленчене достатъчно

  когато бях глинено парченце

    харесва ми да летя

    няколко ореха се търкалят по пътеката от крушата падат круши тиквите са готови за събиране

    светът е по-хубав отколкото изглежда и всяко доказателство отнема от неговата хубост