Категория: Нови

    обичаше да говори с пейзажите за времето и живота

    беше му необходима самозащита

    той я обичаше до мига когато усети

    стаята беше запомнила завинаги „Adagio“-то на Албинони

  той не долавяше скрития код на думите обикновено вярваше на своя слух и на топлите си представи че хората все пак са хора