Когато слънцето се вмъква в стаята
и започва да люлее лъчите си
в такт с моята музика;
Когато не мога да пуша –
защото би било кунщунствено –
пред съвършенството на въздуха –
в което един гълъб се покланя дълбоко
и си сваля качулката;
Когато потокът тича.
А отсреща е връхчето на света
/иначе планината е Витоша/:
Никой не може да ме убеди –
че този момент,
не е създаден единствено за мен.
––––
