тук съм
при синята тишина
която изпуска ефирен дим
като тъничка ароматна пръчица
имам да мисля за много неща
и отлагам
понеже покоят е скъп и стъклен
и го пазя в най-меката си възглавницо
по-добре е да седна
на последния ред някъде в ъгъла
на живота
и да спра да участвам в спектаклите
още не съм била зрител
а ми се иска да гледам на сцената
цялото човешко бръмчене
с играта на сенки със светлини
и да не им ръкопляскам
тук съм при синята тишина
единствено тя ме измъква
от ония суетни сценарии
в които не ми се участва
–––––––
