полюшвам се доверчиво

 

трябваше да се върна
заради котките
и дъждовните откровения
на ноември

трябваше да се върна
заради нищото
коетото живее в ъгъла
и ме учи на всичко

трябваше да се върна
дори безпричинно
или пък защото е много хубава чашата с чая
който често намирам за извора на живота

трябваше да се върна
и съм вече на прага

отключвам самата себе си
влизам
сядам
полюшвам се доверчиво

и столът се превръща в люлеещ

 

 

 

––––––––––

Вашият коментар