точно в седемнадесет часа
посрещам радостта
с която се запознах в парка —
онзи ден
на спектакъла на врабчетата
които танцуваха
по зеленият подиум
със стръкчета тревички
имаше синя музика
а едно врабче казваше
толкова тънички стихове
сякаш ги бе подострило с острилка —
като молив
точно в седемнадесет часа
посрещам радостта
тя си събува обувките в антрето
тръгва боса по плочките
влиза навсякъде
а аз стоя и се тюхкам
че нямам толкова
огромни чехли —
които да й дам
–––––
